На 1 година знае 3 думи, на 4 борави с 1600
Снимка: Shutterstock
Водопад от думи изсипва върху вас 3-4-годишното дете. И заедно с безкрайните „Защо“, от които ушите ви дават „заето“, бъбри компетентно по всички теми.
Спомнете си времето, когато то цвърчеше в кошчето с тънко гласче, като коте. По-късно заяви присъствието си с плач, който с напредване на възрастта добиваше все по-мощни трели. „Научи“ ви да разчитате неговите 7 вида плач: гладен съм“, „мокър съм“ , „топло ми е", „боли ме коремче“, „скучно ми е“, „искам гуш“ - плач не толкова, за да общувате, а по-скоро спешно да го обслужите. Малко преди истински да се разяри. После осъзнахте, че все по-често плачът „скучно ми е“ и „искам гуш“ измества „гладен съм“, „мокър съм“ ...
И неусетно времето се изнизва и идва първото „аг-у“, "бу-у-а", "ау-а" - като упражнение на чужд език. Звуци, в които само вие търсите и откривате някакъв смисъл.
След многократно повтаряне на „мам-а“ , една сутрин чувате: „баб-а“ или „пап-а“ – нещо, което не сте „репетирали“. Бебето сочи с пръстче далече в пространството и повтаря сричките, с които вече се гордеете.
Около първата си година две-трети от децата казват 3 - 4 думи. Между година и половина и две – те са 20, няма, разбира се, точни мерки и теглилки. Психолозите са сложили цифри като общ ориентир за най-нетърпеливите майки.
След втората година речникът на малкото дете набъбва до 200-300 думи. И оттам нататък идва истински водопад от думи. От три години нагоре речникът на хлапето се попълва лавинообразно. След третата година то вече плете изречения с 800-900 думи. Година по-късно думите са 1500 -1600.
А целият му словесен арсенал (от около 2500 думи) се попълва към шестата година. Значение има, разбира се, семейната среда и много индивидуални особености.
Хлапетата са с различен характер и темперамент, нуждата им от изразяване с думи също е различна, както и мотивацията да общуват с родителите си.
Съзряването е процес и няма „средна“ скорост. И "бавен" въобще не значи "тъп".
Излишно е да пришпорваме детето да влезе в крак с някаква норма или с останалите.
Как да отреагирате в 5 стъпки:
1. Използвайте всяка възможност да говорите с детето - по време на разходка, екскурзия, игри ... Говорете с него, а не му говорете. Важно е, да ви разбира и да му е интересно да слуша. Вероятно в това време детето трупа своя пасивен резерв от думи.
2. Говорете с него нормално, без да използвате бебешки речник с идеята, че ще ви разбира по-добре. Стремете се да произнасяте ясно думите.
3. Намерете му компания – деца на неговата възраст, които вече говорят. Оставете ги да си играят заедно. Много вероятно е те да „разприказват“ вашето дете. И първият отчетлив успех с проговарянето да е на площадката, в градинката, не вкъщи.
4. Колкото и да се тревожете, не обсъждайте това на глас било с таткото, било с бабата или с приятелки. Дори да сте убедена, че детето е в съседна стая и няма как да чуе. То има „уши“ за вашите тревоги. И те само ще влошат ситуацията.
5. Консултирайте се с вашия педиатър. Той ще прецени кога и въобще нужно ли е да ви прати при логопед .
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари